възрастен
[ˈvɤzrastɛn]
възрастен значение:
1. (пряко) Който е достигнал зряла възраст; който вече не е дете.
2. (евфемизъм) Който е на преклонна възраст; стар.
- Ударение
- въ̀зрастен
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- въз-рас-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възрастни
Примери за използване на възрастен
(пряко)
- Филмът не е подходящ за лица, които не са възрастни.
- Тя вече е възрастен човек и носи отговорност за постъпките си.
(евфемизъм)
- В автобуса отстъпих мястото си на един възрастен господин.
- Грижата за възрастните родители е морален дълг.
Как се пише възрастен
В думата има струтване на съгласни 'ст'. При членуване или множествено число 'т'-то се запазва (възрастния, възрастни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възраст
Произлиза от съществителното 'възраст' + наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възрастен човек
- дом за възрастни