старец

[ˈstarɛt͡s]

старец значение:

1. (общо) Мъж, който е достигнал напреднала възраст.

2. (религия) Опитен монах, наставник на по-младите монаси; духовен водач.

Ударение: стàрец
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ста-рец
Род: мъжки
Мн. число: старци

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старец

(общо)

Белобрад старец седеше на пейката пред къщата.
Грижите за самотните старци са отговорност на обществото.

(религия)

Монахът се допитваше до своя старец за всяко важно решение.

Синоними на старец

дядо, възрастен мъж, пенсионер, духовник, наставник

Антоними на старец

младеж, юноша, момче

Как се пише старец

Грешни изписвания: стареца, стърец

При членуване (пълен член) се пише -ът (старецът), ако е подлог в изречението. При образуване на множествено число гласната е изпада: старец – старци (непостоянно 'ъ'/'е').

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:старъ

Произлиза от прилагателното 'старъ' (стар) и суфикса за деятел или носител на качество '-ец'.

Употреба

Чести словосъчетания:

белокос старец
мъдър старец
немощен старец