Енциклопения на българския език

младеж

[mɫɐˈdɛʃ]

младеж значение:

1. (пряко) Лице от мъжки пол във възрастта между юношеството и зрелостта; млад мъж.
Ударение
младѐж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мла-деж
Род
мъжки
Мн. число
младежи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на младеж

(пряко)
  • Висок младеж попита за пътя към гарата.
  • Група младежи играеха футбол в парка.

Синоними на младеж

Антоними на младеж

Как се пише младеж

Грешни изписвания: младеш
При проверка на звучната съгласна ж в края на думата, се прави проверка с формата за множествено число: младежи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:младъ
Произлиза от общославянския корен *moldъ (млад) + суфикс -еж. Сродна с думи в други славянски езици (срв. сръбски 'младеж').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възпитан младеж
  • симпатичен младеж
  • група младежи

Популярни търсения и запитвания за младеж