Енциклопения на българския език

твърд

[tvɤrt]

твърд значение:

1. (физика) Който запазва формата си и не се поддава лесно на натиск, рязане или деформация; който не е мек или течен.
2. (преносно/характер) Който е непоколебим, устойчив в своите убеждения или решения; строг.
3. (икономика) За валута или цени – който е стабилен, устойчив на инфлация; фиксиран.
Ударение
твъ̀рд
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
твърд
Род
мъжки
Мн. число
твърди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на твърд

(физика)
  • Диамантът е най-твърдият естествен материал.
  • Леглото беше твърде твърдо и неудобно.
(преносно/характер)
  • Той прояви твърд характер и не отстъпи пред заплахите.
  • Трябва да бъдем твърди в изискванията си.
(икономика)
  • Твърдите цени на горивата успокоиха пазара.
  • Швейцарският франк се счита за твърда валута.

Как се пише твърд

Грешни изписвания: твърт, твард
Пише се с д на края. Проверка: формата за множествено число е твърди (чува се ясно 'д').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тврьдъ
Общославянски корен *tvьrdъ. Сродна с литовското tvirtas (здрав, твърд).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • твърдо гориво
  • твърда валута
  • твърд диск
  • твърд алкохол
Фразеологизми:
  • твърда ръка
  • твърда глава

Популярни търсения и запитвания за твърд

твърд : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник