Енциклопения на българския език

непреклонен

[nɛprɛˈklɔnɛn]

непреклонен значение:

1. (общо) Който не се поддава на въздействие, молби или убеждаване; твърд, упорит.
Ударение
непрекло'нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-пре-кло-нен
Род
мъжки
Мн. число
непреклонни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непреклонен

(общо)
  • Съдията остана непреклонен пред сълзите на обвиняемия.
  • Непреклонната му воля го доведе до победата.

Синоними на непреклонен

Антоними на непреклонен

Как се пише непреклонен

Грешни изписвания: неприклонен, непреклунен
Пише се с е в представката пре- (преклонен), тъй като идва от прекланям. В ж.р., ср.р. и мн.ч. се пише с двойно нн (непреклонна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:преклоня
Отрицателна форма (не-) на причастие/прилагателно от корена на глагола 'преклоня' (да наведа, да подчиня).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непреклонен дух
  • непреклонна воля
  • непреклонен съдия