колеблив
[kolɛˈblif]
колеблив значение:
1. (пряко) Който не е твърд в решенията или действията си; който лесно променя мнението или намеренията си.
2. (преносно) Който не е устойчив, ясен или постоянен (за движения, звуци, светлина).
- Ударение
- колеблѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-леб-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- колебливи
Примери за използване на колеблив
(пряко)
- Той беше колеблив в отговора си и избягваше погледа ми.
- Колебливият купувач се върна три пъти в магазина, преди да реши.
(преносно)
- Слабата крушка хвърляше колеблива светлина в стаята.
- Чуха се колебливи стъпки по стълбите.
Синоними на колеблив
Антоними на колеблив
Как се пише колеблив
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:колѣбати
Произлиза от старобългарския корен за 'клатя се', 'люлея се'. Свързано е с праславянското *kolěbati, което носи идеята за движение напред-назад и неустойчивост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- колеблив глас
- колеблива походка
- колеблив растеж