Енциклопения на българския език

отстъпчив

[otˈstɤpt͡ʃif]

отстъпчив значение:

1. (характер) Който лесно се съгласява с чуждо мнение, склонен е да прави компромиси и не упорства излишно.
Ударение
отстъ̀пчив
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
от-стъп-чив
Род
мъжки
Мн. число
отстъпчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отстъпчив

(характер)
  • Той е мек и отстъпчив човек, с когото лесно се работи.
  • Трябва да бъдеш по-отстъпчив в преговорите, ако искаш да постигнеш успех.

Как се пише отстъпчив

Представката е от- (не од-), а наставката е -чив. При съгласуване по звучност се чува 'ф' накрая, но се пише в (проверка: отстъпчиви).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отстъпя
Произлиза от глагола 'отстъпя' + наставката за качество '-чив'. Самият глагол е образуван от представка 'от-' и корен 'стъп' (стъпвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отстъпчив характер
  • отстъпчив човек
отстъпчив : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник