Енциклопения на българския език

устойчив

[usˈtɔjt͡ʃif]

устойчив значение:

1. (пряко) Който не се поддава лесно на въздействие, натиск или разрушение; здрав, стабилен.
2. (преносно) Който запазва своите качества или убеждения дълго време; постоянен.
Ударение
усто'йчив
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ус-той-чив
Род
мъжки
Мн. число
устойчиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на устойчив

(пряко)
  • Материалът е изключително устойчив на високи температури.
  • Тази сграда е устойчива на земетресения.
(преносно)
  • Той има устойчив характер и не се влияе от чуждото мнение.
  • Икономиката бележи устойчив растеж през последната година.

Как се пише устойчив

Думата се пише с й (кратко и), тъй като следва съгласна (ч). Формата за множествено число е устойчиви.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:устоя
Произлиза от глагола 'устоя' (издържам, запазвам позиция) + наставка '-чив'. Свързана с корена 'стоя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • устойчиво развитие
  • устойчив имунитет
  • устойчив на влага
  • устойчиво съединение