сюблимен
[sjubˈlimɛn]
сюблимен значение:
1. (Естетика / Литература) Който се отнася до най-висока степен на красота или величие; възвишен, величествен.
2. (Преносно) Решителен, върхов (обикновено за момент).
- Ударение
- сюбли'мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сюб-ли-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сюблимни
Примери за използване на сюблимен
(Естетика / Литература)
- Поетът описва сюблимната красота на планинския връх.
- Изкуството се стреми към сюблимното.
(Преносно)
- В този сюблимен момент той реши съдбата на мача.
- Достигнаха до сюблимната точка на напрежение.
Синоними на сюблимен
Как се пише сюблимен
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sublimis
От латински *sublimis* (висок, възвишен, висящ във въздуха), вероятно през френски *sublime*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сюблимен момент
- сюблимна красота