Енциклопения на българския език

сублимен

[suˈblimɛn]

сублимен значение:

1. (Естетика / Философия) Който е изпълнен с величие, възвишен, изключителен по своята духовна сила или красота; надхвърлящ обикновеното.
2. (Книжовно) Върховен, решителен (за момент).
Ударение
сублѝмен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
суб-ли-мен
Род
мъжки
Мн. число
сублимни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сублимен

(Естетика / Философия)
  • Изкуството се стреми да улови сублимния момент на човешкото съществуване.
  • Гледката от върха предизвикваше сублимно чувство на страхопочитание.
(Книжовно)
  • В този сублимен момент той трябваше да вземе най-тежкото решение в живота си.

Антоними на сублимен

Как се пише сублимен

Думата се пише с и. Ударението пада на втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:sublimis
От латинското 'sublimis' (висок, възвишен, реещ се във въздуха). В българския навлиза под влияние на западноевропейската литература и философия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сублимен момент
  • сублимна красота