божествен
[boˈʒɛstvɛn]
божествен значение:
1. (религия) Който се отнася до Бога, произхожда от него или му е присъщ.
2. (преносно) Който е изключително красив, съвършен, възхитителен или прекрасен.
- Ударение
- божѐствен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бо-жест-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- божествени
Примери за използване на божествен
(религия)
- Вярващите търсеха божествена закрила.
- Това се считаше за проява на божествената воля.
(преносно)
- Гледката от върха беше божествена.
- Тя готви божествено.
Синоними на божествен
Антоними на божествен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:божьствьнъ
Произлиза от корена 'бог' със суфикс за прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- божествена комедия
- божествен глас
- божествена намеса