Енциклопения на българския език

върхов

[vɐr'xɔf]
Ударение
върхо̀в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вър-хов
Род
мъжки
Мн. число
върхови
Докладвай грешка в описанието

Как се пише върхов

Грешни изписвания: върхоф, вархов, върхув

Думата се пише с 'в' накрая (проверка: върхова, върхови).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връхъ
Производно от съществителното 'върх' (връх) с наставка '-ов'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Върховен съд
  • върхово постижение
  • върхов главнокомандващ
  • върховенство на закона