Енциклопения на българския език

пошъл

[ˈpɔʃɐl]

пошъл значение:

1. (естетика) Който е лишен от естетически вкус, изящество или оригиналност; банален, груб, просташки.
2. (морал) Който е низък в морално отношение; безнравствен, нечестен.
Ударение
по̀шъл
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-шъл
Род
мъжки
Мн. число
пошли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пошъл

(естетика)
  • Филмът беше пълен с пошли шеги, които обидиха публиката.
  • Тя намираше интериора за твърде пошъл и натруфен.
(морал)
  • Това беше пошъл опит за изнудване.
  • Той имаше пошли намерения спрямо наследството.

Как се пише пошъл

Грешни изписвания: пошл, пошал, пушъл
Думата се пише с ъ в последната сричка (пошъл). При членуване (пълна и кратка форма) и в множествено число гласната ъ изпада: пошлият, пошлия, пошли.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:пошлый
Заета от руския език през Възраждането. В староруския думата 'пошлый' е означавала 'старинен', 'изконни', 'това, което е пошло (тръгнало) отдавна'. По-късно значението еволюира към 'обикновен', 'банален', докато стигне до съвременното значение за липса на вкус и вулгарност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пошъл вкус
  • пошла шега
  • пошло изпълнение