същински
[sɐˈʃtinski]
същински значение:
1. (пряко) Който се отнася до същината, до най-важното и основното в нещо; действителен, реален.
2. (експресивно) Употребява се за засилване на качество или характеристика; съвпадащ напълно с представата за някого или нещо.
- Ударение
- същѝнски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-щин-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- същински
Примери за използване на същински
(пряко)
- Това е същинският проблем, който трябва да решим.
- Загубихме се в детайлите и пропуснахме същинската част на разговора.
(експресивно)
- Той е същински баща за мен.
- Вкъщи настана същински ад.
Синоними на същински
- истински, действителен, реален, автентичен, същ, досущ, жив, съвършен
Антоними на същински
Как се пише същински
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫщь
Произлиза от съществителното 'същина' (есенция, природа), което води началото си от старобългарската дума 'сѫщь' (съществуващ, истински) – причастие на глагола 'съм'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- същински баща
- същински празник
- същински смисъл