Енциклопения на българския език

същ

[sɤʃt]

същ значение:

1. (общо) Който е един и същ с друг или със себе си в друго време; идентичен. (Най-често членувано или в словосъчетанието 'един и същ').
2. (книжовно (остаряло)) Истински, действителен, реален.
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
същ
Род
мъжки
Мн. число
същи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на същ

(общо)
  • Ние сме от един и същ град.
  • Това е същият човек, когото видяхме вчера.
(книжовно (остаряло))
  • Това е същата истина.
  • Той е същ баща си (прилича напълно).

Антоними на същ

Как се пише същ

Грешни изписвания: съшт
Пише се с щ, което замества звукосъчетанието 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сы, сѫщи
Произлиза от сегашното деятелно причастие на старобългарския глагол 'быти' (съм) – 'сѫщъ' (съществуващ, истински).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • един и същ
  • по същия начин
  • същият проблем
Фразеологизми:
  • същ и същ

Популярни търсения и запитвания за същ

същ : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник