съвършен
[sɐvɐrˈʃɛn]
съвършен значение:
1. (общо) Който е без никакви недостатъци; който притежава всички положителни качества в най-висока степен.
2. (степен) Пълен, абсолютен (за качества или състояния).
- Ударение
- съвършѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-вър-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съвършени
Примери за използване на съвършен
(общо)
- Тя имаше съвършен вкус за облекло.
- Никой човек не е съвършен, всеки греши.
(степен)
- В залата цареше съвършена тишина.
- Това е съвършена глупост.
Синоними на съвършен
Антоними на съвършен
Как се пише съвършен
Пише се с ъ в първата и втората сричка (представка съ- и корен -върш-). В м.р. ед.ч. не се пише двойно 'н'. Двойно 'н' се появява само в формите за ж.р., ср.р. и мн.ч., ако думата завършва на -нен (но тук завършва на -шен, затова никога не се удвоява: съвършена, съвършено, съвършени).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвръшенъ
Старобългарско причастие от глагола 'съвършити' (да завърша, да изпълня напълно). Връзка с корена на глагола 'върша' (правя). Първоначалното значение е 'завършен', 'изпълнен докрай', което еволюира в 'без недостатъци'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съвършен вид
- съвършен свят
- съвършено престъпление