Енциклопения на българския език

жив

[ʒif]
Ударение
жѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
жив
Род
мъжки
Мн. число
живи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише жив

Грешни изписвания: жиф
Думата се пише с 'в' в края, въпреки че се чува като 'ф' поради обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата. Проверката се прави чрез формата за мн.ч. – живи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:живъ
Наследена от праславянската форма *živъ, произлизаща от индоевропейския корен *gʷei- (живея). Сродна със санскрит jīvá-, латински vivus и английски quick (в архаичното значение на 'жив').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жива вода
  • жива сила
  • жива музика
  • жив плет
  • живо предаване
Фразеологизми:
  • ни жив, ни умрял
  • на живо
  • одрал му кожата
  • жив и здрав
  • за живи и умрели

Популярни търсения и запитвания за жив