Енциклопения на българския език

съчетание

[sɤt͡ʃɛˈtaniɛ]

съчетание значение:

1. (общо) Връзка, обединение на две или повече неща, които образуват едно цяло; комбинация.
2. (спорт (художествена гимнастика)) Композиция от движения с или без уред, изпълнявана под музикален съпровод.
Ударение
съчета̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-че-та-ни-е
Род
среден
Мн. число
съчетания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съчетание

(общо)
  • Роклята беше в интересно цветово съчетание.
  • Успехът дойде благодарение на щастливо съчетание на обстоятелствата.
(спорт (художествена гимнастика))
  • Гимнастичката изигра безгрешно своето съчетание с лента.
  • Треньорът подготви ново съчетание за олимпиадата.

Антоними на съчетание

Как се пише съчетание

Първата гласна е ъ (представка съ-). Втората гласна е е (от чет). Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съчѧтаниѥ
От глагола 'съчетая', който е калка на гръцката дума, съставена от представка 'съ-' (заедно) и корен, свързан с четене/броене/свързване (чето, чета).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цветово съчетание
  • словосъчетание
  • съчетание на обстоятелства