Енциклопения на българския език

комбинация

[kombiˈnat͡sijɐ]

комбинация значение:

1. (общо) Съчетание, съединение на разнородни елементи или неща в едно цяло или в определен ред.
2. (спорт/игри) Планирана последователност от ходове или действия за постигане на цел.
3. (облекло) Вид дамско бельо, представляващо къса риза с презрамки, носена под роклята.
Ударение
комбина̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-би-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
комбинации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комбинация

(общо)
  • Успехът на проекта се дължи на добрата комбинация от опит и младежки ентусиазъм.
  • Цветовата комбинация в картината е много въздействаща.
(спорт/игри)
  • Шахматистът проведе блестяща комбинация и спечели дама.
  • Нападателите разиграха заучена комбинация пред вратата на противника.
(облекло)
  • Тя си купи копринена комбинация с дантела.

Синоними на комбинация

Как се пише комбинация

Думата се пише с о в първата сричка (от лат. com-). Не се пише т пред наставката -ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:combinatio
От къснолатинското 'combinatio' (съединяване по двойки), от 'com-' (заедно) и 'bini' (по двама).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • печеливша комбинация
  • шифрова комбинация
  • химическа комбинация
Фразеологизми:
  • в комбина (съм)