Енциклопения на българския език

съвкупност

[sɐfˈkupnost]

съвкупност значение:

1. (общо) Общо количество или цялостен сбор от предмети, явления или единици, разглеждани като едно единно цяло.
2. (статистика / математика) Множество от еднородни елементи или обекти, обединени от общ признак, които са предмет на изследване (генерална съвкупност).
Ударение
съвку̀пност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съв-куп-ност
Род
женски
Мн. число
съвкупности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвкупност

(общо)
  • Човешкият организъм е сложна съвкупност от взаимосвързани системи.
  • Архитектурата е съвкупност от наука, техника и изкуство.
(статистика / математика)
  • Изследването обхваща представителна извадка от генералната съвкупност на гласоподавателите.

Антоними на съвкупност

Как се пише съвкупност

Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и в (обеззвучава се при изговор пред 'к').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвкупити
Произлиза от старобългарския глагол 'съвкупити' (събирам заедно). Морфологично е изградена от представка 'съ-' (с, заедно), корен 'куп' (купчина, събиране) и наставка за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • генерална съвкупност
  • статистическа съвкупност
  • съвкупност от мерки
  • в своята съвкупност
съвкупност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник