Енциклопения на българския език

изпълнение

[ispəɫˈnɛniɛ]

изпълнение значение:

1. (общо) Действие по осъществяване на задача, заповед, план или задължение.
2. (изкуство) Представяне на художествена творба пред публика (музика, театър и др.).
3. (техническо) Начинът, по който нещо е изработено; изработка, модел.
Ударение
изпълнѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пъл-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
изпълнения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпълнение

(общо)
  • Проектът е в процес на изпълнение.
  • Следим за стриктното изпълнение на договора.
(изкуство)
  • Блестящото изпълнение на пианиста вдигна публиката на крака.
  • Актьорското изпълнение беше изключително убедително.
(техническо)
  • Телефонът се предлага в луксозно изпълнение с кожeн гръб.
  • Сградата е с модерно архитектурно изпълнение.

Антоними на изпълнение

Как се пише изпълнение

Представката е 'из-', защото коренът 'пълн' започва с беззвучна съгласна, но правилото за обеззвучаване се отразява само в изговора, не в писането.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изпълнити
От глагола 'изпълня' (напълвам докрай, завършвам). Коренът е 'пълн'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в изпълнение на
  • привеждам в изпълнение
  • музикално изпълнение