Енциклопения на българския език

състоятелност

[sɐstoˈjatɛɫnost]

състоятелност значение:

1. (финанси) Способност на физическо или юридическо лице да погасява задълженията си; материална осигуреност.
2. (логика) Обоснованост, логическа издържаност и убедителност на аргумент или теза.
Ударение
състоя̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-сто-я-тел-ност
Род
женски
Мн. число
състоятелности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на състоятелност

(финанси)
  • Банката проверява финансовата състоятелност на всеки кредитоискател.
  • Фамилията е известна със своята икономическа състоятелност.
(логика)
  • Критиката му бе лишена от всякаква състоятелност.
  • Съдът призна състоятелността на представените доказателства.

Как се пише състоятелност

Думата започва с представка съ- (не са-). Завършва на -ст.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:състояние
Произлиза от 'състояние' (статус, положение) и 'стоя'. Формира се значение за някой, който 'стои добре', има възможности или основания.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • производство по несъстоятелност
  • финансова състоятелност
  • липса на състоятелност