фалит
[fɐˈlit]
фалит значение:
1. (икономика) Състояние на пълна неплатежоспособност на търговец, фирма или банка; официално обявена финансова несъстоятелност.
2. (преносно) Пълен провал на планове, идеи или начинания.
- Ударение
- фалѝт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фа-лит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фалити
Примери за използване на фалит
(икономика)
- Фирмата обяви фалит поради натрупани огромни дългове.
- Банковият фалит предизвика паника сред вложителите.
(преносно)
- Политиката им претърпя морален фалит.
- Това беше фалит на всичките му надежди.
Антоними на фалит
Как се пише фалит
Етимология
Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:Fallit (нем.) / fallito (ит.)
Произлиза от италианското 'fallito' (несъстоятелен, фалирал), което от своя страна идва от латинския глагол 'fallere' (мамя, греша, липсвам). В българския вероятно навлиза чрез немски или френски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обявявам фалит
- пред фалит
- верижен фалит