безпочвеност

[bɛsˈpɔt͡ʃvɛnost]

безпочвеност значение:

1. (абстрактно) Качество на нещо, което е лишено от основание, доказателства или логическа подкрепа; необоснованост.

Ударение: безпо̀чвеност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: без-поч-ве-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпочвеност

(абстрактно)

Безпочвеността на обвиненията стана очевидна по време на съдебния процес.
Твърденията му се отличаваха с пълна безпочвеност и липса на факти.

Синоними на безпочвеност

необоснованост, безпричинност, голословност, несъстоятелност

Антоними на безпочвеност

основателност, обоснованост, аргументираност

Как се пише безпочвеност

Грешни изписвания: беспочвеност, безпочвенност, безпучвеност, безпочвенуст

Представката е без-, защото следващият съгласен звук 'п' е беззвучен, но в българския език представката 'без-' не се променя писмено (за разлика от изговора, където се обеззвучава). Думата се пише с едно 'н'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:без + почва

Производна дума, образувана от прилагателното 'безпочвен' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е 'почва' (земя, основа), съчетана с представката за липса 'без-'.

Употреба

Чести словосъчетания:

пълна безпочвеност
очевидни безпочвеност
доказване на безпочвеност

безпочвеност