Енциклопения на българския език

основателност

[osnoˈvatɛlnost]

основателност значение:

1. (право/логика) Качеството да бъдеш подкрепен с факти, аргументи или законни основания; обоснованост.
Ударение
основа̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-но-ва-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на основателност

(право/логика)
  • Съдът провери основателността на иска.
  • Няма съмнение в основателността на неговите претенции.

Синоними на основателност

Антоними на основателност

Как се пише основателност

Думата започва с о (свързано с корена основа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:основа
Произлиза от прилагателното 'основателен', което идва от съществителното 'основа' + наставка '-тел' + наставка '-ност' за абстрактно качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правна основателност
  • липса на основателност