Енциклопения на българския език

издържаност

[izˈdɤrʒanost]

издържаност значение:

1. (общо) Качество на нещо, което е направено майсторски, последователно и завършено; стилова или логическа пълнота.
2. (архитектура/техника) Способност да се устои на натоварване или изпитание; здравина (по-рядка употреба, обикновено се ползва 'издръжливост').
Ударение
издъ̀ржаност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-дър-жа-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издържаност

(общо)
  • Критиката похвали художествената издържаност на новия роман.
  • Проектът се отличава с техническа издържаност и прецизност.
(архитектура/техника)
  • Конструктивната издържаност на моста бе подложена на тест.

Как се пише издържаност

Думата се пише с ъ в корена (държ) и завършва на наставката -ост. Не бива да се бърка с издръжливост, въпреки общия корен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:издържам
Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'издържам' (издържан) + наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'. Коренът 'държа' е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стилова издържаност
  • художествена издържаност
  • правна издържаност