сърцебиене
[sɐrt͡sɛ'biɛnɛ]
сърцебиене значение:
1. (Медицина) Ускорено или неравномерно биене на сърцето; палпитация.
2. (преносно) Силно вълнение, страх или емоционална възбуда, която предизвиква усещане за ускорен пулс.
- Ударение
- сърцебѝене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сър-це-би-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сърцебиения
Примери за използване на сърцебиене
(Медицина)
- Пациентът се оплакваше от често сърцебиене и задух.
(преносно)
- Тя отвори писмото със свито гърло и сърцебиене.
Синоними на сърцебиене
Антоними на сърцебиене
Как се пише сърцебиене
Думата е сложно съществително. Пише се сърце- (без 'д', за разлика от сърдечен), следвайки основната форма на думата сърце.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърце + бия
Словообразуване чрез съединяване на основите на *сърце* и глагола *бия*, вероятно калка на немското *Herzklopfen* или подобни термини.
Употреба
Чести словосъчетания:
- получавам сърцебиене
- силно сърцебиене