Енциклопения на българския език

брадикардия

[bradikarˈdija]

брадикардия значение:

1. (медицина/кардиология) Вид аритмия, при която сърдечната честота е по-ниска от нормалната (обикновено под 60 удара в минута при възрастни хора в покой).
Ударение
брадикарди'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бра-ди-кар-ди-я
Род
женски
Мн. число
брадикардии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брадикардия

(медицина/кардиология)
  • Спортистите често имат физиологична брадикардия в покой.
  • Пациентът беше приет в болницата с тежка брадикардия и замайване.

Синоними на брадикардия

Антоними на брадикардия

Как се пише брадикардия

Пише се слято. Завършва на -ия.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:bradykardía
От старогръцки: *bradys* (бавен) + *kardia* (сърце). Медицински термин, въведен за описване на бавен сърдечен ритъм.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синусова брадикардия
  • тежка брадикардия
  • физиологична брадикардия