Енциклопения на българския език

тахикардия

[taxikarˈdijɐ]

тахикардия значение:

1. (медицина) Сърдечна аритмия, характеризираща се с ускорена сърдечна дейност (обикновено над 100 удара в минута при възрастен човек в покой).
Ударение
тахикардѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-хи-кар-ди-я
Род
женски
Мн. число
тахикардии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тахикардия

(медицина)
  • Пациентът се оплаква от внезапни пристъпи на тахикардия.
  • Стресът и кофеинът могат да предизвикат временна тахикардия.

Синоними на тахикардия

Антоними на тахикардия

Как се пише тахикардия

Думата се пише слято като единен медицински термин. Завършва на -ия.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:tachys + kardia
Терминът е съставен от старогръцките думи ταχύς (tachys) – „бърз“ и καρδιά (kardia) – „сърце“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синусова тахикардия
  • камерна тахикардия
  • пристъп на тахикардия