събирател
[sɐbiˈratɛl]
събирател значение:
1. (общо) Лице, което събира, колекционира предмети с научна, художествена или друга цел (колекционер).
2. (финанси) Служител, натоварен със събирането на данъци, такси или дългове.
3. (техника) Устройство или част от машина, в която се събират течности, газове или електрически ток (колектор).
- Ударение
- събира'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-би-ра-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- събиратели
Примери за използване на събирател
(общо)
- Той е известен събирател на народни песни и предания.
- Страстен събирател на антични монети.
(финанси)
- Събирател на данъци.
- Съдебният събирател изпрати покана за доброволно изпълнение.
(техника)
- Слънчевият събирател повишава енергийната ефективност на сградата.
Как се пише събирател
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:събирати
Произлиза от глагола 'събирам', който е с корени в праславянската лексика (с представка 'съ-' за заедност и корен '-бир-').
Употреба
Чести словосъчетания:
- данъчен събирател
- слънчев събирател