бирник
[ˈbirnik]
бирник значение:
1. (история) Държавен служител, натоварен със събирането на данъци и такси в миналото.
2. (разговорно) Човек, който настойчиво иска или събира пари; кредитор.
- Ударение
- бѝрник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бир-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бирници
Примери за използване на бирник
(история)
- Бирникът обикаляше селото и записваше кой колко дължи на хазната.
(разговорно)
- Не ми звъни като някакъв бирник, ще ти върна парите в петък.
Синоними на бирник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бирам
От стария глагол 'бирам' (събирам, вземам) + наставка '-ник'. Свързано със събирането на данъци (бирии).
Употреба
Фразеологизми:
- Дойде бирникът