Енциклопения на българския език

събирач

[sɐbiˈrat͡ʃ]

събирач значение:

1. (Професии и Бит) Човек, който събира нещо (плодове, предмети, такси, отпадъци и др.) като задължение или професия.
2. (Техника) Устройство или съоръжение, което служи за събиране или натрупване на нещо.
3. (Антропология) Човек от първобитно общество, който се прехранва със събиране на диворастящи растения.
Ударение
събира̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-би-рач
Род
мъжки
Мн. число
събирачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събирач

(Професии и Бит)
  • Събирачите на билки тръгват рано сутрин в планината.
  • Работи като събирач на дългове.
(Техника)
  • Монтираха слънчев събирач на покрива.
(Антропология)
  • Ловците и събирачите са живели в малки групи.

Синоними на събирач

Как се пише събирач

Грешни изписвания: сабирач, съберач, събйрач, събиръч
Пише се с ъ в първата сричка (представка съ-) и и в корена (от събирам, където има редуване на гласни събирам/събера).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:събирам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'събирам' с наставка '-ач', означаваща вършител на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • събирач на дългове
  • ловец-събирач
  • събирач на скрап