Енциклопения на българския език

колекционер

[kolekt͡sioˈnɛr]

колекционер значение:

1. (общо) Лице, което събира еднородни предмети (монети, марки, картини и др.) с научна, художествена или любителска цел, като ги систематизира в колекции.
Ударение
колекционѐр
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-лек-ци-о-нер
Род
мъжки
Мн. число
колекционери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колекционер

(общо)
  • Известният колекционер дари ценните си картини на националната галерия.
  • Като страстен колекционер на пощенски марки, той прекарваше часове в подреждане на албумите си.

Синоними на колекционер

Как се пише колекционер

Думата се пише с ио, а не с йо, тъй като съчетанието от гласни е в средата на думата след съгласна и следва друга гласна, но в случая следваме корена на думата колекция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:collectio
От латинската дума 'collectio' (събиране), навлязла в българския език чрез френски (collectionneur) или немски (Kollektionär). Коренът е свързан с глагола 'colligere' – събирам заедно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страстен колекционер
  • частен колекционер
  • колекционер на антики