Енциклопения на българския език

инкасатор

[inkɐˈsatɔr]

инкасатор значение:

1. (професии / финанси) Служител, чието задължение е да отчита показанията на измервателни уреди (електромери, водомери) или да събира парични плащания на място.
Ударение
инкаса̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ка-са-тор
Род
мъжки
Мн. число
инкасатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инкасатор

(професии / финанси)
  • Инкасаторът мина днес да засече водата.
  • Фирмата търси инкасатори за събиране на месечните такси.

Синоними на инкасатор

Как се пише инкасатор

Пише се с едно с (въпреки двойното 'ss' в италианския оригинал, на български се опростява). Гласна а в третата сричка.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:incassare
От италианския глагол 'incassare' (слагам в каса, получавам пари), който идва от латинското 'cassa' (кутия, каса). В българския език навлиза вероятно през немски или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ВиК инкасатор
  • инкасатор на ток