Енциклопения на българския език

суров

[suˈrɔf]

суров значение:

1. (кулинария/производство) Който не е варен, печен или подложен на топлинна обработка; който е в естественото си състояние.
2. (преносно) Който е много студен, тежък и неприятен (за климат или условия).
3. (преносно) Безмилостен, строг, жесток в изискванията или наказанията си.
Ударение
суро'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
су-ров
Род
мъжки
Мн. число
сурови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суров

(кулинария/производство)
  • Предпочитам да ям сурови зеленчуци.
  • Суровият нефт се преработва в рафинерията.
(преносно)
  • Зимата в планината е сурова.
  • Животът в тези условия е изключително суров.
(преносно)
  • Баща му беше суров човек и рядко се усмихваше.
  • Законът е суров, но е закон.

Как се пише суров

Грешни изписвания: сурув, соров

В края на думата се пише в, въпреки че при изговор се обеззвучава и се чува като 'ф'. Проверката се прави чрез формите, в които след съгласната има гласна: сурова, сурови.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:syrъ
От праславянското *syrъ (влажен, суров, непреработен). Сродна със 'сирене' и 'суроватка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суров материал
  • суров петрол
  • сурова зима
  • сурово наказание

Популярни търсения и запитвания за суров