Енциклопения на българския език

строг

[strɔk]

строг значение:

1. (характеристика на човек) Който изисква безусловно подчинение, спазване на реда и правилата; взискателен, суров.
2. (абстрактно) Който не допуска отклонения; точен, прецизен, задължителен.
3. (естетика) Който е семпъл, изчистен, без излишни украшения; класически.
Ударение
стро̀г
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
строг
Род
мъжки
Мн. число
строги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строг

(характеристика на човек)
  • Той беше строг баща, но справедлив.
  • Новият учител е много строг към закъсненията.
(абстрактно)
  • В лабораторията се спазва строг температурен режим.
  • Има строга забрана за пушене в сградата.
(естетика)
  • Тя носеше костюм със строга кройка.
  • Интериорът се отличава със строг минимализъм.

Как се пише строг

Грешни изписвания: струк, струг
При проверка на звучността на крайната съгласна се прави форма за множествено число или женски род: строг -> строги.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:строгъ
Общославянски корен *strogъ, вероятно сродна с литовското *stregti* (вцепенявам се, замръзвам) или немското *strack* (опънат, прав).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строг режим
  • строг тъмничен затвор
  • строг поглед
  • строга диета
Фразеологизми:
  • държа под строг контрол

Популярни търсения и запитвания за строг