мъченик
[mɐt͡ʃɛˈnik]
мъченик значение:
1. (религия) Човек, който е подложен на жестоки мъчения и приема смъртта в името на своята вяра или убеждения.
2. (преносно) Човек, който търпи големи несгоди, страдания или лишения в живота си.
- Ударение
- мъчени'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъ-че-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мъченици
Примери за използване на мъченик
(религия)
- Свети Георги е един от най-почитаните християнски мъченици.
- Църквата канонизира загиналите като светци мъченици.
(преносно)
- Този човек е жив мъченик, целият му живот премина в болести и бедност.
Как се пише мъченик
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫченикъ
От старобългарското „мѫченикъ“, произлизащо от глагола „мѫчити“ (мъча). Първоначалното значение е свързано с подлагане на мъчения, особено за християнската вяра.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнски мъченик
- велик мъченик
- светец мъченик
Фразеологизми:
- правя се на мъченик