Енциклопения на българския език

сразяване

[sraˈzʲavanɛ]

сразяване значение:

1. (военно дело, преносно) Нанасяне на пълно поражение; унищожителна победа над противник.
Ударение
сразя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сра-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
сразявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сразяване

(военно дело, преносно)
  • Сразяването на вражеската армия стана факт само за три дни.
  • Тя отвърна с поглед, изпълнен с презрение, което бе равносилно на сразяване.

Антоними на сразяване

Как се пише сразяване

Грешни изписвания: сразаване, сръзяване, сразявъне
Съдържа променливо я. Пише се със с-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разя
От глагола 'сразявам/сразя', с корен 'раз' (ударен, сечен), сродно с 'поразявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сразяване на врага