Енциклопения на българския език

съкрушаване

[sɐkroˈʃavɐnɛ]

съкрушаване значение:

1. (пряко) Действието по глагола съкрушавам; пълно разбиване, унищожаване или разгромяване на нещо (войска, преграда и др.).
2. (преносно) Причиняване на дълбока скръб, отчаяние или сломяване на духа.
Ударение
съкруша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-кру-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
съкрушавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съкрушаване

(пряко)
  • Съкрушаването на вражеската отбрана отне няколко седмици.
  • Това доведе до пълното икономическо съкрушаване на държавата.
(преносно)
  • Новината за трагедията доведе до емоционално съкрушаване на цялото семейство.

Как се пише съкрушаване

Думата се пише с ъ в първата сричка (представката съ-) и с у в корена (круш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ- + кроушити
Произлиза от глагола 'съкруша' (съкрушавам). Коренът 'круш' е свързан със старобългарското 'кроушити' (чупя, троша), сродно с литовското 'krušti' (бия, троша).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно съкрушаване
  • военно съкрушаване
  • емоционално съкрушаване
съкрушаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник