Енциклопения на българския език

капитулиране

[kapituˈliranɛ]

капитулиране значение:

1. (военно дело) Действието по глагола капитулирам; прекратяване на военните действия и предаване на победителя при определени условия.
2. (преносно) Отказ от по-нататъшна борба, отстъпване пред трудности или аргументи.
Ударение
капитулѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-пи-ту-ли-ра-не
Род
среден
Мн. число
капитулирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капитулиране

(военно дело)
  • Капитулирането на армията предотврати пълното унищожение на града.
  • Подписаха акта за безусловно капитулиране.
(преносно)
  • Неговото капитулиране пред проблемите разочарова екипа.
  • Това беше морално капитулиране пред натиска на общественото мнение.

Антоними на капитулиране

Как се пише капитулиране

Пише се с у в третата сричка: капитулиране.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:capitulare
Отглаголно съществително от 'капитулирам', което идва от латинското capitulum (глава, раздел) – първоначално означаващо договаряне на условия (по точки/глави) за предаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безусловно капитулиране
  • акт на капитулиране