побеждаване

[pobɛʒ'davɐnɛ]

побеждаване значение:

1. (общо) Процесът на постигане на успех над противник в битка, състезание или спор; налагане на волята над другия.

2. (психология) Успешно справяне с трудности, пороци или вътрешни страхове.

Ударение: побежда̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: по-беж-да-ва-не
Род: среден
Мн. число: побеждавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на побеждаване

(общо)

Побеждаването на такъв силен противник изисква много тренировки.
Това е стратегия за сигурно побеждаване.

(психология)

Побеждаването на страха е първата стъпка към успеха.

Синоними на побеждаване

надвиване, сразяване, преодоляване, овладяване, покоряване

Антоними на побеждаване

губене, падане, поддаване

Как се пише побеждаване

Грешни изписвания: побеждавъне, побеждовоне, пубеждаване, побеждъване

В корена се пише е (беда). Съгласната е жд (от старобългарската промяна на 'д' в 'жд' при несвършен вид).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:побѣда

Отглаголно съществително от 'побеждавам'. Произлиза от 'победа', което е словообразувано от представка 'по-' и корен 'беда' (първоначално значение 'беда, нещастие', като 'победа' се тълкува като нанасяне на поражение/беда на врага или преодоляване на бедата).

Употреба

Чести словосъчетания:

трудно побеждаване
окончателно побеждаване

побеждаване