Енциклопения на българския език

разгромяване

[rɐzgromʲávɐnɛ]

разгромяване значение:

1. (военно/спорт) Нанасяне на пълно, съкрушително поражение на противник.
2. (преносно) Подлагане на унищожителна критика; пълно оборване на тези.
Ударение
разгромя́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-гро-мя-ва-не
Род
среден
Мн. число
разгромявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгромяване

(военно/спорт)
  • Разгромяването на вражеската армия приключи за три дни.
  • Мачът завърши с пълно разгромяване на гостуващия отбор.
(преносно)
  • Статията беше посветена на идеологическото разгромяване на опонента.

Антоними на разгромяване

Как се пише разгромяване

В корена се пише о (гром), а наставката съдържа я (разгромявам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гром
От глагола 'разгромявам', свързан със старинната дума 'гром' (гръм, трясък, унищожение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно разгромяване
  • окончателно разгромяване