Енциклопения на българския език

сплетник

[ˈsplɛtnik]

сплетник значение:

1. (пряко) Човек, който създава и разпространява интриги, клюки и злословия с цел да скара хората или да навреди на нечие име.
Ударение
спле'тник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сплет-ник
Род
мъжки
Мн. число
сплетници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сплетник

(пряко)
  • Никой в офиса не вярваше на думите му, защото отдавна се бе доказал като сплетник.
  • Старият сплетник обикаляше махалата, за да събира новини и да ги преиначава.

Антоними на сплетник

Как се пише сплетник

Грешни изписвания: сплетик, сплетнйк
Думата се пише със с в началото (пред беззвучната 'п') и завършва на наставката -ник.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сплѣтати
Произлиза от глагола 'сплитам' (свързвам, усуквам). Първоначалното значение е свързано със заплитане на интриги и 'мрежи' от лъжи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен сплетник
  • изпечен сплетник
сплетник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник