сплетник
[ˈsplɛtnik]
сплетник значение:
1. (пряко) Човек, който създава и разпространява интриги, клюки и злословия с цел да скара хората или да навреди на нечие име.
- Ударение
- спле'тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сплет-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сплетници
Примери за използване на сплетник
(пряко)
- Никой в офиса не вярваше на думите му, защото отдавна се бе доказал като сплетник.
- Старият сплетник обикаляше махалата, за да събира новини и да ги преиначава.
Синоними на сплетник
Антоними на сплетник
Как се пише сплетник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сплѣтати
Произлиза от глагола 'сплитам' (свързвам, усуквам). Първоначалното значение е свързано със заплитане на интриги и 'мрежи' от лъжи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен сплетник
- изпечен сплетник