злословник
[zloˈslovnik]
злословник значение:
1. (Пряко) Човек, който говори лошо за другите, разпространява клюки, клевети и интриги.
- Ударение
- злослòвник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-слов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злословници
Примери за използване на злословник
(Пряко)
- Не обръщай внимание на този злословник, той завижда на успеха ти.
- Злословниците веднага разнесоха вестта из града.
Антоними на злословник
Как се пише злословник
Пише се слято като сложна дума със съединителна гласна 'о' (зло-о-словник, но тук 'о' е част от корена 'зло').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + слово
Сложна дума, образувана от основите 'зло' и 'слово' (дума), със суфикс за лице '-ник'. Човек, който говори лоши неща.
Употреба
Чести словосъчетания:
- известен злословник
- селски злословник