Енциклопения на българския език

интригант

[intriˈgant]

интригант значение:

1. (общо) Човек, който създава или участва в интриги; човек, който сее раздори чрез прикрити действия и сплетни.

Ударение: интрига́нт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ин-три-гант
Род: мъжки
Мн. число: интриганти

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интригант

(общо)

В офиса имаше един интригант, който постоянно настройваше колегите един срещу друг.
Не му вярвай, той е известен интригант и манипулатор.

Синоними на интригант

сплетник, подстрекател, манипулатор, злословец

Антоними на интригант

миротворец, прям човек

Как се пише интригант

Грешни изписвания: интриган, интриганд, йнтригант, интрйгант, интригънт

Думата завършва на т. Проверка: мн.ч. интриганти.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:intrigant

Заета от френски (intrigant) или немски (Intrigant), произлизаща от италианското intrigante. Коренът е свързан с латинското intricare – 'заплитам'.

Употреба

Чести словосъчетания:

дребен интригант
долен интригант

Популярни търсения и запитвания за интригант

какво е интригант, интригант или интриган, интригант или интриганд, интригант или йнтригант, интригант или интрйгант, интригант или интригънт, интриган или интриганд, интриган или йнтригант, интриган или интрйгант, интриган или интригънт, интриганд или йнтригант, интриганд или интрйгант, интриганд или интригънт, йнтригант или интрйгант, йнтригант или интригънт, интрйгант или интригънт