клюкар
[kʲuˈkar]
клюкар значение:
1. (пряко) Човек, който обича да разпространява слухове, да обсъжда личния живот на другите и да създава интриги.
- Ударение
- клюка'р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клю-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клюкари
Примери за използване на клюкар
(пряко)
- Той е известен като най-големият клюкар в офиса и знае всичко за всеки.
- Не бъди такъв клюкар, остави хората да живеят живота си.
Синоними на клюкар
Антоними на клюкар
Как се пише клюкар
Грешни изписвания: клюкър
Думата се пише с ю след л и завършва на -ар за мъжки род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клюка
Произлиза от корена „клюка“ (измислица, сплетня), който е сродство със старобългарското „клюкѫ“ (шум, тропане) или „кљука“ (кука, хитрост). Наставката „-ар“ обозначава вършител на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- селски клюкар
- долен клюкар