Енциклопения на българския език

случай

[ˈsɫut͡ʃaj]

случай значение:

1. (общо) Събитие, случка, нещо, което е станало в действителност.
2. (общо) Обстоятелство, положение или конкретен момент, подходящ за нещо.
3. (медицина / право) Отделен факт на заболяване или престъпление; пациент или дело.
Ударение
слу̀чай
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слу-чай
Род
мъжки
Мн. число
случаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на случай

(общо)
  • Това е безпрецедентен случай в историята на нашата фирма.
  • Разказаха ми за един странен случай в планината.
(общо)
  • При първия удобен случай ще те посетя.
  • В случая ти не си прав.
(медицина / право)
  • Болницата докладва за десет нови случая на грип.
  • Адвокатът пое тежък случай на измама.

Как се пише случай

Грешни изписвания: случей
Думата завършва на -ай в единствено число (случай) и на в множествено число (случаи). Формата за мн.ч. с определителен член е случаите.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сълучаи
От праславянския корен *sъ-lučь, свързан с глагола *lučiti (целя, улучвам, случвам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъртен случай
  • нещастен случай
  • частен случай
  • удобен случай
Фразеологизми:
  • за всеки случай
  • от дъжд на вятър / от случай на случай
  • изпускам случая

Популярни търсения и запитвания за случай

случай : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник