Енциклопения на българския език

инцидент

[int͡siˈdɛnt]

инцидент значение:

1. (общо) Неприятна случка, произшествие или злополука.
2. (дипломация/право) Сблъсък или спор, който усложнява отношенията между страни или лица.
Ударение
инцидѐнт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ци-дент
Род
мъжки
Мн. число
инциденти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инцидент

(общо)
  • На магистралата е станал тежък пътен инцидент.
  • По време на протеста нямаше сериозни инциденти.
(дипломация/право)
  • Граничен инцидент доведе до напрежение между двете държави.

Как се пише инцидент

Грешни изписвания: инцедент, йнцидент, инцйдент
Думата се изписва с и във втората сричка (инцидент).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:incidens
През френски или немски от латинското incidens (случващ се), сегашно деятелно причастие на incidere (случвам се, падам в).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пътен инцидент
  • неприятен инцидент
  • дипломатически инцидент
Фразеологизми:
  • инцидент на работа
инцидент : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник