казус
[ˈkazu̥s]
казус значение:
1. (право) Сложен юридически случай или съдебно дело, което служи за прецедент или изисква специфично тълкуване на закона.
2. (общо) Заплетена ситуация, труден за разрешаване въпрос или необичайно обстоятелство.
- Ударение
- ка̀зус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-зус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- казуси
Примери за използване на казус
(право)
- Адвокатът разгледа сложния казус с имотното наследство.
- В учебниците по право този казус се цитира често.
(общо)
- Политическата обстановка създаде истински казус за управляващите.
- Не знам как да разреша този морален казус.
Антоними на казус
Как се пише казус
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:casus
От латинското casus ('падане', 'случай', 'произшествие'), произлизащо от глагола cadere ('падам'). В българския език навлиза като термин за заплетен случай или юридически въпрос.
Употреба
Чести словосъчетания:
- юридически казус
- сложен казус
- решавам казус