повод
[ˈpɔvot]
повод значение:
1. (пряко) Причина, случай или обстоятелство, което предизвиква или мотивира някакво действие.
2. (бит) Дълга кожена или въжена каишка за водене на животно (куче, кон).
- Ударение
- по'вод
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вод
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поводи
Примери за използване на повод
(пряко)
- Търся повод да се свържа с него.
- Рожденият ден беше само повод за срещата ни.
(бит)
- Конят дръпна рязко повода.
- Разхождам кучето си винаги на повод.
Как се пише повод
Грешни изписвания: повот
Думата завършва на звучна съгласна -д, която при изговор се обеззвучава в -т. Проверката се прави чрез форма, в която след съгласната стои гласна: поводи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поводъ
Произлиза от старобългарския глагол 'водити' с префикс 'по-'. Първоначалното значение е свързано с водене, насочване (на кон), което по-късно се развива в преносно значение за причина или подтик.
Употреба
Чести словосъчетания:
- без повод
- повод за гордост
- повод за размисъл
- тържествен повод
Фразеологизми:
- давам повод